Спиралата е оставила
петна от грим
в зеницата на окото ми –
гримаси, маски,
рок и фолк -
от въртележката.
С различни погледи
се гонят мисли
и стрелкат се през пръстите -
пречупват се костици,
като кламери,
защипват всеки лист
във папката
с лилави мигли.
И си припявам траурната песен,
посветена на душата ми -
на бързи обороти!
© МАРИЯ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
