Спиралата е оставила
петна от грим
в зеницата на окото ми –
гримаси, маски,
рок и фолк -
от въртележката.
С различни погледи
се гонят мисли
и стрелкат се през пръстите -
пречупват се костици,
като кламери,
защипват всеки лист
във папката
с лилави мигли.
И си припявам траурната песен,
посветена на душата ми -
на бързи обороти!
© МАРИЯ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
