Mar 28, 2020, 9:46 PM

Пандемия или Агония

  Poetry
665 0 0

Днес времето не е това 

което преди месец беше...

по зли сме, дори на себе си... 

сме врагове... щом Светът си,

сами унищожаваме!?

 

А иначе със думи гръмки

изпъваме като жирафи врат...

Защо ли търсим отплата!

Или е игра на някой, потънал

в скука, супер не човек, 

но притежаващ този свят.

 

Пандемии и катаклизми

заливат този Свят... а ние

най смирено подвиваме

отново врат... Очакване,

някой над нас да се смили!?

И агонията наша той да отеши.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...