Пазителят на птици
Подобно на скучен, сиротен клошар,
покорно съблякъл последната радост
в приют за бездомни – разбит тротоар,
завоят по който те спъва и падаш...
Но пътник за Горе, надвил слабостта,
човекът стоик е за земни тегоби.
Дали пък защото отдавна е стар
или мъдростта му е ресто от Бога,
не пита, не моли... към своя олтар
отмерва обратното време, когато
в постлания с кестени, есенен парк,
го чака с надежда непрелетно ято.
Камбанният звън щом замлъкне до здрач,
от сянка с вързопче и дребни трошици,
Съдбата със здрава ръка на палач
белязва го с име "Пазител на птици".
Оскъдна вечеря е сухият хляб,
с комата ронлив тях поне да нахрани,
че пътят му къс е, а пак заваля... –
през сЪлзи небето му праща покана!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
