Пеперудено
Живота си превърнах в календар.
В един безкраен пясъчен часовник.
И чакам, сякаш като в малка гара -
последен влак, но най-любовният...
Защото знам, че съществуваш истинска
Не си създадена от мойте блянове.
Не можех същата да те измисля.
Ти по си хубава от стих на Яворов.
И ме вълнуваш денонощно. Пеперудено.
Така, че нямам мира. От страстта ти.
Повярвай, колко много ще е хубаво,
да оживеем двамата в реалността...
Но виждам само как запълвам листите.
Със мирис на мастило и на зима.
А ти ужасно винаги ми липсваш,
но е прекрасно всъщност, че те има...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
