Песен за мома Ерогения
Лудо-младо рано подранило.
Полетяло с конче среброкрило -
дорде не е пукнала зората,
да отиде долу на чешмата.
И по пътя песничка си пяло,
за мерака в младото му тяло
и за мъжките си въжделения
към мома на име - Ерогения.
„Ой, ти, моме, чудна хубавице!
Ой, ти, моя бяла гълъбице!
Я кацни на мъжкото ми рамо.
Ден и нощ за теб копнея само.
Ой, ти, моме, приказно красива,
с глас на славей и снага игрива.
Даже да си дива-самодива,
пристани ми! С мен ще си щастлива.
Ще ти купя сърмено коланче.
Ще ти подаря алтън-герданче.
Сутрин зарад мене да ги слагаш.
Вечер пак за мене да ги сваляш.
Но ме мъчи, моме Ерогения,
черна ревност с пъклени съмнения.
Дай ми от водата ти да пия!
Угаси таз огнена стихия!"
Тъй си лудо-младо песен пяло.
С конче-вихрогонче си летяло.
Най-накрая стигнало чешмата.
Връхлетяло страстно на момата.
Но - не щеш ли - случила се грешка.
Бабичка се блещила насреща.
Лудо-младо хукнало да бяга.
- Как целунах тая Баба Яга?
Полетяло с конче среброкрило -
дорде не е пукнала зората,
да отиде долу на чешмата.
И по пътя песничка си пяло,
за мерака в младото му тяло
и за мъжките си въжделения
към мома на име - Ерогения.
„Ой, ти, моме, чудна хубавице!
Ой, ти, моя бяла гълъбице!
Я кацни на мъжкото ми рамо.
Ден и нощ за теб копнея само.
Ой, ти, моме, приказно красива,
с глас на славей и снага игрива.
Даже да си дива-самодива,
пристани ми! С мен ще си щастлива.
Ще ти купя сърмено коланче.
Ще ти подаря алтън-герданче.
Сутрин зарад мене да ги слагаш.
Вечер пак за мене да ги сваляш.
Но ме мъчи, моме Ерогения,
черна ревност с пъклени съмнения.
Дай ми от водата ти да пия!
Угаси таз огнена стихия!"
Тъй си лудо-младо песен пяло.
С конче-вихрогонче си летяло.
Най-накрая стигнало чешмата.
Връхлетяло страстно на момата.
Но - не щеш ли - случила се грешка.
Бабичка се блещила насреща.
Лудо-младо хукнало да бяга.
- Как целунах тая Баба Яга?
© Яким Дянков All rights reserved.
