Петолиние от празни кошери
На беса не прогонихме чумите.
До липите пчела не припари.
И от пълния кошер на думите,
само восък изважда пчеларят.
Пак припламват езици прокажно,
узурпирали сивата гама,
и мълвят под сурдинка, че важно е,
днес на стършела жилото само.
Неповикани тръгват поетите,
оседлали Пегаси последни –
по-богати – в земята засети
и на Господ от шута по-бедни.
Гледам другите как се нагаждат
и по-тиха тъгата ми става.
Как събират след думите сажди
за едната парфюмена слава.
Умълчаха се прашните лавици
и са дрипави всички паради.
От суетни прищявки и навици,
недописан, светът се разпада.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
