На беса не прогонихме чумите.
До липите пчела не припари.
И от пълния кошер на думите,
само восък изважда пчеларят.
Пак припламват езици прокажно,
узурпирали сивата гама,
и мълвят под сурдинка, че важно е,
днес на стършела жилото само.
Неповикани тръгват поетите,
оседлали Пегаси последни –
по-богати – в земята засети
и на Господ от шута по-бедни. ...