Писмо до Вапцаров
"Не, сега не е за поезия"
Н. Вапцаров
Днес чета от душата ти страници,
братко мой със горящо сърце,
и разбирам - в страна на безсрамия
сме живели тогава и днес.
Не с парфюм, а със кръв си изписвал
стих след стих и куплет след куплет,
а перото, барут помирисало,
пали яростно всеки твой ред.
Казваш, не е било за поезия,
но със слово надигал си взвод.
Днес дали повсеместна амнезия
е пленила горкия народ?
Празнословици стрелят във тъмното
вместо камъни, кал и куршуми.
Тлее жертвено вярата в бъдното,
щом гори не с дела, а със думи.
Тъй е, братко, не е за поезия,
ала лирика само творим.
После слагаме в чаша протезите
и спокойни в леглото си спим.
Сутрин в седем, с очи гурелясали,
препрочитаме "Жълто" и "Блиц".
Самотее колонката "Класика"...
Май превърнали сме се във виц.
© Миглена Миткова All rights reserved.
