ПИСМО В РЪКАВА НА УСМИРИТЕЛНАТА РИЗА
Бях сам. Бях на Четвърти километър –
без теб бях изолиран до живот.
Във риза усмирителна. С катетър.
С мухите на солената ми пот.
С три вливания нощем през иглата
сънувах те сред птици и цветя.
Единствено с губерката устата
не ми зашиха, за да не крещя.
И викаше ми: – Що се прайш на гламав! –
сестричката със секси очила.
И в спечения мой хипоталамус ...