Питка от билки и пепел
ПИТКА ОТ БИЛКИ И ПЕПЕЛ
Смиряват ме щурците и нощта –
реша ли да пожаля за живота –
за всички непостигнати неща,
за стихове и неизпети ноти.
Но побелява черната земя,
стърнищата обличат пухкав мохер.
Не знам кога снегът е навалял –
без да подпише кратичките строфи.
И ето че трепти сега без звук
и пърха от кристали тишината,
в престилката си от варен памук
селцето зъзне, шалове намята.
Зад хълма се проточва вълчи вой
и после изтънява – бледа нишка.
Мъглата ли пристяга сив повой?
В долапите църцорят гладни мишки.
За мен остава време за разбор –
пресявам пепел – от треви и билки.
Преди да тръгнеш, мъничко постой –
чупни за сбогом залък прясна питка.
© Валентина Йотова All rights reserved.
