Плагиатът
Плагиатът
/посветено/
Животът ме среща, както изглежда
с много различни съдби.
От мъките взимам съчка надежда,
идеи крада и създавам творби.
Но ето един ден, пегасът с копито,
почука на мойта врата.
Изцвили нахално и ме попита,
защо идеи крада.
А моята Муза от страх излетя,
през вратата, и скри се в килера,
мастилото бутна и го разля,
от нерви аз взех да треперя.
-Я се разкарай ма, гад несравнима!
Възмутено роптаех на глас,
за идеите авторско право ли има,
я да се махаш от нас!
Конят сърдито тръсна със грива,
засили се да изхвърчи,
заради тая кранта дръглива,
Музата ми съвсем откачи.
Как ли я молих, не ще да излезе,
решението взех го от вчера,
моя милост при нея да влезе
и от вчера творя във килера.
Авт. Весо: 26.11.2021г.
© Веселин Христов All rights reserved.
