Пламък в очите
В очите нежни пак се вглеждам -
искрят, даряват ми любов.
Tе всеки трепет на сърцето ми нареждат,
но няма ли ги, животът ми е тъй суров.
Като свещи ароматни ме обгръща
пламъкът в очите ти самотни -
тъгата ми в любов превръща,
сближавайки душите ни сиротни.
Очите ти ми носят обич свята
и сърцето за любов отварят,
до вчера бяха само непознати,
а днес с поглед ме изгарят.
Нека пламъкът им вечен да гори,
нека винаги утеха в тях намирам.
До последно пепелта от техните сълзи
с трепета на устни ще събирам.
О’ Донован
© Пламен Николов All rights reserved.
