ivanovaa (Пресияна Иванова)
4 3
Dec 1, 2015, 7:51 AM

Пò 

  Poetry » Love
715 1 9

Връща се.
Всичко.
И зимите , летата,
новото начало.
Но се връщат
по-добри
или
по-лоши.

По-горещи, по-люти,
винаги са с ПО.
По-големи детските рани
по колената,
сега рани в сърцето
ЗАвинаги.
ПО-големи решения
и ПО-трудни и ПО. 
Всичко е ПО, но
не в повече.
Математиката не е
създадена за поезия.
Всичко е ПО.
ПО-РАЗЛИЧНО.
И аз ще се върна.
Казах ти.
Но с ПО.
И ще ПОсъжалиш,
и ще ПОплачеш,
когато идвам
само ПОнякога,
когато ПОчти нямаш
нужда и когато си ме
ПОзабравила.
И ще се връщам с ПО,
всеки път.
ПО-студен.
ПО-чужд.
ПО-коварен.
Тогава ще иска да съм
добър, мил.
И да те завивам за лека нощ.
Ще искаш да съм там ЗАвинаги,
но когато аз бях ЗА, ти винаги
искаше да си ПО.
Но трябва да разбереш, че ПО
не става ЗА. И вече не съм
ЗАвинаги.
За това се приготви да отваряш
вратата ПОнякога, в ПОлунощ
и да ме чакаш ЗАвинаги.
А аз да тръгвам, винаги.
Защото аз и ти не сме ПОвече 
от ПОнякога. 

© Пресияна Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ✨:-!
  • !*
  • Добре дошла! Писала си от сърце, а това винаги се усеща. Важното е да бъдеш искрена и читателите ще го почувствуват. Желая ти успех!
  • Нищо, че няма рима. Посланието, което лъха стихото е чудесно и аз го разбрах! Много ми хареса, Преси!

    Продължавай да пишеш. Поздрави!
  • Къде е математиката..., сигурно ми липсва въображение...!!!
    "Когато Гаус бил на 9 години учителят по математика дал на децата ужасно "математическо наказание" -
    да намерят сумата на числата от 1 до 100.
    Малкият Гаус пресметнал тази сума за няколко минути.
    Вероятно е събрал първото число с последното и е получил сумата 101.
    След това е събрал второто число (2) с предпоследното (99) и е получил същата сума.
    Таква е и сумата на третото число с пред-предпоследното.
    Защото когато вървим напред числата се увеличават с едно, а когато се връщаме назад, те намаляват също с толкова.
    Образуват се 50 такива двойки числа, всяка със сума 101.
    50 по 101 е равно на 5050.
    Този отговор е дал малкия, на ума на когото още се удивляваме."
  • Казах го от страхопочитание към Гаус, защото е трябвало да избира дали да стане литератор или математик. Избрал е второто. А геният на математиката Давид Хилберт /който 2 седмици преди Айнщайн депозира уравненията на Общата теория на относителността/ с огорчение възкликнал , узнавайки, че негов докторант е предпочел поезията пред математиката: "Не му достигна въображение да бъде математик и стана поет".
  • Благодаря Ви много за хубавите коментари !
    Съжалявам за неточността в стихотворението , в някои от следващите ми стихотворения ще се опитам да погледна на математиката като поезия ( но Ви благодаря много , че ме поправихте)
  • Хубаво си е стихото и без римичка. Бих казал дори ПОхуБАВО. Само дето е ПрОпуснат мига да се напише, че математиката е ПОпоезия. Щото самият Карл Фридрихиевич Гаус си го е казал:
    "Ако музиката е математика и поезия на чувствата, то математиката е поезия и музика на мисълта!!!"
    От мен 6 за дебютиране и за разсъждение! Добре дошла, Пресияна и се надявам това да не е последната лястовичка!
  • Абе бива си го стихото, ама малко римичката липсва.От другата страна много ми се хареса тва "ПО".
Random works
: ??:??