Пò
Връща се.
Всичко.
И зимите , летата,
новото начало.
Но се връщат
по-добри
или
по-лоши.
По-горещи, по-люти,
винаги са с ПО.
По-големи детските рани
по колената,
сега рани в сърцето
ЗАвинаги.
ПО-големи решения
и ПО-трудни и ПО.
Всичко е ПО, но
не в повече.
Математиката не е
създадена за поезия.
Всичко е ПО.
ПО-РАЗЛИЧНО.
И аз ще се върна.
Казах ти.
Но с ПО.
И ще ПОсъжалиш,
и ще ПОплачеш,
когато идвам
само ПОнякога,
когато ПОчти нямаш
нужда и когато си ме
ПОзабравила.
И ще се връщам с ПО,
всеки път.
ПО-студен.
ПО-чужд.
ПО-коварен.
Тогава ще иска да съм
добър, мил.
И да те завивам за лека нощ.
Ще искаш да съм там ЗАвинаги,
но когато аз бях ЗА, ти винаги
искаше да си ПО.
Но трябва да разбереш, че ПО
не става ЗА. И вече не съм
ЗАвинаги.
За това се приготви да отваряш
вратата ПОнякога, в ПОлунощ
и да ме чакаш ЗАвинаги.
А аз да тръгвам, винаги.
Защото аз и ти не сме ПОвече
от ПОнякога.
© Пресияна Иванова All rights reserved.
