По цъфналите сливи
Където се разделяше с' света
и храмът се прости с един обиден
не беше лято, а безброй лета
накацаха по цъфналите сливи.
И птиците с очите на евреи
прелитаха над кръстове и вери.
Каквото не потърси… то е в теб,
каквото даде… то е неизмерно.
А взе тъгата и въздигна мост
от бряг до бряг, протегна длан и близко
е колкото тъга на чакан Бог
и колкото разлюбен син на изток.
И стъпи плахо, а пред тебе храм,
зад тебе свят убил един спасител,
но всичко е в ръцете на Адам
и сливите са повече съмнителни.
А кой преплува плиткото море?
Удавникът! Било е много просто,
защото го преплува със сърце.
А ти се питаш за кого е моста…
© Николина Милева All rights reserved.
