По кожата ми няма правила
По кожата ми няма правила,
вълненията само са изписани.
А грапавините на желанията
са само огледални истини
на твоето докосване, на мен,
когато срещнах първия ти поглед.
Погуби ме, спаси ме, взе ме в плен.
А тръпките разказваха история.
И може би изглеждаха от страх,
настръхнала от твоето присъствие.
Но само е защото осъзнах,
че вече няма да съм същата.
Че кожата ми вече няма памет
за други пръсти, ветрове и устни.
Че истината гола стене даже
при мисълта, че може да е късно.
19.09.16
© Надежда Тошкова All rights reserved.
