Aug 22, 2007, 7:40 PM

По лицето на водата

  Poetry
1K 0 4

Нямам сили повече да те обичам.
Затова ще се отпусна
бавно - по лицето на водата, която
искам да ме отнесе
далеч, далеч от теб.
Нямам сили повече да чакам -
да се учиш как и колко да обичаш.
Нямам време да те чакам -
затова - по водата -
бавно, бавно -
толкова далеч от теб,
сякаш никога не те е имало.

                                                                  (Иван Кънчев)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...