По памет си създавам чуден свят
Такива сме, четяхме до зори. Далеч от фалша, злобата и кича,
и сигурна съм, и до днес дори, с луничките на Пипи аз приличам.
И с Карлсон политах неведнъж, деляхме си усмивки и бонбони,
Али баба - брадат и страшен мъж, с четиресет разбойници ме гони.
И Питър Пан ми беше като брат, и Тамбукту ми беше вън, на двора,
с килимче литвах нощем, до Багдад, та с Аладин арабски да говоря.
Къде ли само аз не съм била? И с "Наутилус" плувах в океана,
и птица Рух, с огромните крила, помагаше ми Малък принц да хвана.
Очите уморени са, сълзят, напада сняг отдавна по косата,
по памет си създавам чуден свят, че в този май привъшват чудесата.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
