По петолинието
Разхождам се по
петолиния.
Пред мене ключ.
Не един, а два -
сол и фа.
Единия е за мечти,
а другия - за спомени.
Кой да взема,
как единия да избера?
Спомените са
правилни овали
и тихичко звучат,
а мечтите -
групички от птици,
които в небесата все летят.
Ненадейно
спирам се от пауза -
тя е като нощ,
очакваща зора.
В следващия миг,
явяват се пред мен
синкопи два.
Спъват ме.
Да падна им се иска,
ала не!
Ръка протегната поемам
и потъвам бавно във глисандо...
Колко е приятно там -
като във прегръдка топло
и закътано като...
Спокойствието
форшлаг дрезгав наруши!
О, не...
будилникът звъни!
© Ласка Александрова All rights reserved.
