Feb 1, 2012, 11:21 AM

По съдба просяк

  Poetry » Other
1.4K 0 11

По съдба просяк

 

 

 

 

По съдба е просяк!

Живее от милостиня,

за да оцелее в бъдния ден,

бори  се от житейската  тиня

да излезе  чист и неопетнен.

 

По съдба е просяк!

 Моли    за мъничко    топлина,

за да не премръзне в студената нощ,

но за повечето той е само  развалина,

човек, загубил своята сила и мощ.

 

По съдба е просяк!

Хляба си брани до последния залък,

за да може  сит вечер да затвори очи,

определението: ”изпаднал и жалък”

всекидневно в ушите му  звучи.

 

По съдба е просяк!

От  тежка  несгода на дъното пропада

и макар под дрипите добряк,

 в живота  утешителната му награда

е, че е жив, макар просяк и бедняк!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments


  • Cudesno pishete!Bravo!
  • Скъпа Ели,пишейки за житейската тиня ти още повече извисяваш поетичната си душа.Поздравления!
  • Въздейства!
  • Трогателно и много тъжно.Той не е виновен,че е бедняк,просто такава му е била съдбата.Не е честно едни да имат,а други не.Но може би това,че ние нямаме много неща,а другите ги имат ни прави толкова съпричастни и добри.

    Поздрав за чудния стих!!!
  • Поздрави за идеята и силния стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...