Feb 1, 2012, 11:21 AM

По съдба просяк

  Poetry » Other
1.3K 0 11

По съдба просяк

 

 

 

 

По съдба е просяк!

Живее от милостиня,

за да оцелее в бъдния ден,

бори  се от житейската  тиня

да излезе  чист и неопетнен.

 

По съдба е просяк!

 Моли    за мъничко    топлина,

за да не премръзне в студената нощ,

но за повечето той е само  развалина,

човек, загубил своята сила и мощ.

 

По съдба е просяк!

Хляба си брани до последния залък,

за да може  сит вечер да затвори очи,

определението: ”изпаднал и жалък”

всекидневно в ушите му  звучи.

 

По съдба е просяк!

От  тежка  несгода на дъното пропада

и макар под дрипите добряк,

 в живота  утешителната му награда

е, че е жив, макар просяк и бедняк!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments


  • Cudesno pishete!Bravo!
  • Скъпа Ели,пишейки за житейската тиня ти още повече извисяваш поетичната си душа.Поздравления!
  • Въздейства!
  • Трогателно и много тъжно.Той не е виновен,че е бедняк,просто такава му е била съдбата.Не е честно едни да имат,а други не.Но може би това,че ние нямаме много неща,а другите ги имат ни прави толкова съпричастни и добри.

    Поздрав за чудния стих!!!
  • Поздрави за идеята и силния стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...