По тънкия конец на светлината
Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам
как мракът упорито лази,
поглъща блудкавия залез
и ме оставя сам и празен.
Как прилепите си събуждат,
цвърчат над кипналото ларго.
И въздухът тежи спаружен
след писъка на някой гарван.
Крещят съседите и тракат
по пода чашите разбити.
След оттегчените трамваи
шумът като вълна връхлита.
Потъвам в скромната си стая,
прозореца захлопвам чинно.
И моля никой да не знае,
че в мен остава светлосиньо.
© Слави Тодоров All rights reserved.
