По "Витошка"...
По "Витошка" се рея. И се люшват,
край мене - сто забравени Мечти.
А хората - са весели? Допускам...
Плах? Циганското лято - ги мори...
И в пълните с усмивки, кафенета,
откриват, че Животът - не горчи,
щом, веч са доловили цветовете,
прикривали се - в сиво, до един!
А слънцето, застила им в нозете,
в пътека, от най - свидните лъчи,
с разцъфналите думи - на поетът
и мислите за по - щастливи дни...
Пък, аз си разговарям със Тъгата,
потропваме си тихичко, със крак.
Изръчквам я понякога: Предател,
а тя прошепва: Искаш ли Света?
И зная, че щурецът - е забравил,
с вълшебната си песен – Есента,
тя, всъщност не обича серенади,
припомнят и за Лятото, нощта...
Но хората ще мислят за насъщен,
когато, тук Дъждецът в хлад вали,
лицата са по старому намръщени?
Пък аз ще сея рими в топъл стих..
© Ангел Колев All rights reserved.
