Разхвърлян свят. Подреждам го по малко.
Поспирам се. И утре ще е ден.
Бездомни стъпки. Ключ под изтривалка.
Ако се върна, ще е раздвоен.
Забързан делник. Дърпам двата края.
В средата се събира на балон
издишаният въздух. Размотая
ли вървите, ще падна по закон.
Усукан дъх, хрипти на пресекулки.
Но пак не се предава и свисти
под зъбите на хищни невестулки,
та кръвожадна паст да озапти.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
