Разхвърлян свят. Подреждам го по малко.
Поспирам се. И утре ще е ден.
Бездомни стъпки. Ключ под изтривалка.
Ако се върна, ще е раздвоен.
Забързан делник. Дърпам двата края.
В средата се събира на балон
издишаният въздух. Размотая
ли вървите, ще падна по закон.
Усукан дъх, хрипти на пресекулки.
Но пак не се предава и свисти
под зъбите на хищни невестулки,
та кръвожадна паст да озапти.
© Светличка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
