Нощта се стапя, в бисерната пяна
зора свенливо плува, сред делфините,
заспа Луната - от любов пияна,
онази лятната, сребристо - синята.
Проблесна мокра морска раковина,
засвири бризът песен - за сирените,
в далечината гларус бял застина,
понесъл любовта на укротените,
вълни, които нежно ваят пясък
и милват плахо с пръстите - девичите
денът изгрява - морско син отблясък,
за влюбените и душите - птичите. ...