Почти винаги объркани.
Тук-таме и сбъркани.
Веят се мечтите ни.
Имаше и търкания.
Почти винаги сме грешки.
Но не и съвсем грешни.
Вярно, обясняват ни,
че не сме разбрали:
дявол взели-дали!
Почти винаги, но не.
Все отритнати. Поне
знаем, че съвсем така,
взели-миг повече тъга,
но защо ли да ни пука?
Червей ли е или клюка,
няма да прежали никой.
Но защо ли все от тебе,
почти винаги съм обсебен?
© Стойчо Станев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
