Подари ми кокиченце бяло
със зелени листенца - сълзи.
На полето в слог оживяло
сред студените мартенски дни.
Подари ми кокиченце живо,
не набрано от твойте ръце.
Там да бъде, да чака звънливо
да го милвам под снежно небе.
Подари ми надежда за пролет,
подари ми и нови мечти.
Да съм жив и готов аз за полет,
щом кокиче в мен зазвъни.
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
