Награди, Конкурси, Култура, Поезия
Бъгна се всичко, заприлича на лезия
Лордове нежни сега награждават
Едните взимат, другите дават
Изродѝ се всяка инициатива
Аз ли съм крив. Държавата ли е крива.
За да си творец, трябва да си богат
И в краката ще ти е целия свят
Ще слушаш, каквото искат да слушаш
Ще гледаш, каквото искат да гледаш
На масата, хляб, сол и боб.
Ах, колко е жалко да бъдеш роб!
© Павел Красимиров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
