Поетът пак си тръгва отвратен...
Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял,
да бе подхвърлил няколко бакшиша,
но не! Той има глупав идеал,
по времето отминало въздиша.
Певицата премята крак, връз крак,
а той, подгонил лудите си музи,
вратата тръшва. Дрипльо и глупак,
към къщата си бедна се тътрузи.
Върви си! Трезвен, нищо не разбрал,
не искащ нищо – почести, ни слава,
за този свят – затънал в лъст и кал,
дори смъртта ти би била забава.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
