Поетът пак си тръгва отвратен...
Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял,
да бе подхвърлил няколко бакшиша,
но не! Той има глупав идеал,
по времето отминало въздиша.
Певицата премята крак, връз крак,
а той, подгонил лудите си музи,
вратата тръшва. Дрипльо и глупак,
към къщата си бедна се тътрузи.
Върви си! Трезвен, нищо не разбрал,
не искащ нищо – почести, ни слава,
за този свят – затънал в лъст и кал,
дори смъртта ти би била забава.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви! Все още съм без лаптоп, но надниквам за малко. I'll be back!
-
Това са поетите- живеят и пишат за спомените си, отразяват навреме и настоящето, а за околните са чудаци! Дори неразбираеми...Прекрасен стих, Наде!
-
Бих седнала до него!...Мълчаливо.
Благодаря ти, Наденце!💗 -
Силно!
-
Поздрав за написаното, Наде! Расвам се, че се появи, защото ми липсваше асото в колодата!
-
Би - сер ! Бра - ви - си - мо !
-
Радвам се, че пак си тук, Наде!
-
След няколко дни ще съм на линия, Дани. Благодаря ти!
-
Наде, липсваше тук!💗 Радва ме поредния ти прекрасен стих.
-
Кате! 💜
-
Много е хубаво. Не смея да кажа, че е най-хубавото ти, защото ще напишеш и други.
-
Благодаря ви!
-
Прегръдки за поета! Поздравления за стиха!
-
сюжет для фільму, мабуть французького, але не про кохання...
-
Особена порода са поетите, трудно се вписват в шаренията на другите, душите им са като саморасляци но са изградени от чувствителни струни и тъгата често се настанява в тях, опитва се дори да хазяйства. Но това е и дар божи, кръст, който доброволно носят, а тъжната усмивка им отива.
Прегръщам поета и приятеля в теб, Наде!❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
