поезиЯ
Посвещавам го на Анка, Бисерчо, Веселинка, Герито, Димчо, Еленка, Живето, Здравчето, Иванка, Йори(Йорданчо)... и на Янка.
Задъхан вятър се удари в транспаранта
и разпиля пъпчасалия дъжд.
Потрепна ламаринено гиганта.
Простена и рекламата на мъж.
Като ранен, бездомен бронтозавър
се взира в локвата окаляна мечта.
Нима животът, мрачен мавър.
Отряза и красивите крила.
Но Бог намести мигом очилата
с пергелче начерта беззъбата луна.
Покри с тюрбан очите на лъжата.
Реши да спре братоубийствена война.
И някъде сред сенките на мрака
провикна се заклет поет.
Ще пиша!!? Тя поезията чака.
При римата ми всичко е наред.
Ша пиша да знайте... Ша пиша. Тя поредицата продължава. За тази седмица е това. 🙄
Знам, че поетите са с чувство за хумор. 😁
© Гедеон All rights reserved.
