Поезията е хвърчило
ПОЕЗИЯТА Е ХВЪРЧИЛО
... едва ли някога ще бъда докрай и истински щастлив,
Поезията е присъда! – изправя ме пред нервен срив,
тя ме осъжда – доживотник! – в килия с четири стени –
куплетът с рими неграмотни дрънчи ми в мозъка със дни,
не ме ли чувате да пея, туй значи – век ще си мълча,
делим си хлебеца със Нея! – чер хляб на бялата бохча,
будилника среднощ курдисал да ме събуди утре в пет! –
тя ме превръща в Дух и Мисъл, което ще рече – Поет,
Тя – вързана с канап хвърчило, лети над хребета висок.
Поезията! – висша милост, с която ме наказа Бог.
© Валери Станков All rights reserved.
