Погледнах те -
в очите ти звезда гореше!
Ще може ли
от нея пламък да си взема?!
Нахлуват в мен
немигнали въпроси
и стихове
от будната поема
на времето...
Какво че мислите ми
в тъмното ме жарят,
щом любовта
тревожи и светли ме!
Ще те докосна сам -
да ме повикаш ласкаво,
по име,
звездице -
ти, която не догаряш!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.