Пожелах си любов
Благодаря ти, Гени!
Пожелах си любов на онази звезда,
дето падна на август в очите.
И се спрях на скалистия край на света,
но забравих статива, боите.
Ще рисувам мечтата дори без молив.
Цветовете сами ще се влеят -
морско синьо, червено от залез красив,
малко сиво дъждът ще налее.
Нека другите спят сплели мисли, ръце.
Тишината сребро ще поръси.
Аз рисувам над тях дом, огнище, сърце,
че на зимата дните са къси.
Нежно цветенце даде зелен аромат,
миг преди в есента да се влюби.
По рисунката пъстра от толкова цвят
долетя и рояк пеперуди.
Пожелах си любов. Пожелах си, а тя
винаги е била във сърцето.
И онази звезда, дето падна в нощта -
закачих си я пак на небето.
© Деа All rights reserved.
