Jan 16, 2020, 11:40 PM

Покана

  Poetry » Other
562 1 1

Ела на вратата ми ти –
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.

 

Ела за душата. Сама.
Когато напивам покоя.
Когато надвивам света.
Когато копнея за зноя.

 

Ела. Покажѝ ми жена.
Кога от искра ме запали?
Кога сред стотици тела
остави следа от кристали?

 

Ела и купувай страстта,
когато денят си отива.
Животът е път и дела,
а ти си магия красива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...