Oct 17, 2006, 5:22 PM

Половин душа

  Poetry
863 0 2

В скитница превърна душата

твойта душа от мъгли

и свята потъна в земята

последната обич с лъжи.

 

Последните думи аз помня

но мисли-позор те мълчат,

и тихо прошепнати парят,

от очите сълзи пак текат.

 

Жаравата тляла във мене

пепел поръси в прахта,

в пепел-дете се превърна

частичка от мене в смъртта.                                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...