Помня всяка сутрин рано като ставах,
как откривах Гърция в очите ти.
Помня всяка сутрин рано
като ставах в очите ми надежда,
душата ми проглежда.
Всичко просто свърши,
тъй внезапно спря.
Сърцето ми се счупи сякаш е кристал.
Надежда отново не ще намеря,
моята надежда беше ти.
Беше огънят в лютата зима,
бе година незабравима.
© Гълъбчето All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
