към с. А.
Помолѝ се за мене в моя миг на обида,
за душата ми, пълна с отровни неща,
че отдавна напират, раняват и викат
тежки думи и жестове, носят тъга…
Помолѝ се накрая и аз да утихна,
да успея след всичко това да простя,
че с годините взех с теготата да свиквам
и да ходя по пусти, безводни места.
Помолѝ се! По твоята вяра ще видя
светлината, която създава живот,
благодат надълбоко у мен ще проникне ...