Sep 13, 2005, 9:50 PM

Понякога

Poetry

894 0 3

Каза
"- Умрях"
И тръгна
Влачеше бавно
Краката си
Особняк беше
Беше човек
От ония които
Усещаха всичко понякога

Скри се
Зад ъгъла
В мрака
Думата пили
Главата ми
Стене тихо
Бавно пресъхна устата
Потъчах си водка
И аз я усещам понякога

Минаха
Месеци
Пиех текила
И ето до
Мен се паркира
Беше различен
Прозрачен
Небръснат и стар
Умират мечите понякога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patricia555 (Патрисия)

Чузесно стихотворение, настръхнах!

2006-05-12T18:46:43+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Само понякога умират...мечтите.Само понякога!

2005-09-13T20:21:30+03:00
fresh (Даниела)

Имаш вродена невъзможност да не целиш право в десятката със стиховете си.

2005-09-13T20:14:40+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0