Понякога
Понякога, сред дребните си грижи,
олеквам - от глухарче пухче.
Избирам си грациозна котка рижа,
надявам нейното кожухче.
Дърветата са камуфлажна дрешка
листата - есенна играчка.
И някой да одраскам, попогрешка,
приема се като закачка.
Зениците ми - строго вертикални
и ирис, в яркото зелено.
Фуча, ако нервират ме нахални,
преда и всичко е простено.
И пука ми за новите завеси,
тапети, май ги няма вече.
Аз току -що измих се и се сресах...
Виж, ме - красавица, човече!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
