Понякога е нужен само миг
човекът в сянка да превърне
и в шепот да потъне всеки вик,
дръзнал тишината да огъне.
Понякога е нужен само стих
любовната магия да възкръсне.
По-нежни думите са от сълзи
Купидон когато ги разпръсне.
Колелото на живота се върти,
оплита ни във двоен възел.
Понякога си нужен точно Ти -
липсващата част от сложен пъзел.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Страхотно е !