... порив...
Ако по пътя си към теб не стигна,
защото нещо неизбежно ме е спряло…
Вселената срещу ми е изригнала,
или следзалезно Слънца не са изгряли…
Ако по пътя си към тебе се залутам,
ще търся в клоните гнезда на думи птичи…
След стъпките ти скърцащо-нечути,
един простенващ вятър все ще тичам…
Ако по пътя си към тебе се разтворя,
сълза във най-горчивата отрова,
Ще избуя във следотровен порив...
Дори за миг да се родя. В гласа на сова…
© Таня Георгиева All rights reserved.