Порив
Остани ти, даже да боли,
без болката то няма и сълзи,
а няма ли сълзи в красивите очи,
тогава няма нищо, колкото и да горчи.
Остани ти там, където бе преди,
не тръгвай, още малко поседи,
ще имаш много нощи ти и дни,
в които да откриваш, че сме аз и ти сами.
Остани ти, знам, че те рани,
безличието там дълбоко в моите очи,
не виждаш ли, че тя, душата ми, гори,
макар да казвам ти върви.
© Алисън All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
