Портрет на лъжата
Пред чинията с храната и страха, че ще умрем,
ние пеем за душата и във вярност се кълнем.
Всеки жест ни доближава до човешките съдби,
но злина ни отчуждава и стена – бетон – строи.
Хора хладно подминават болката на своя брат.
Рядко те се появяват – колкото да не заспят,
и усмихват се нелепо в неуместните шеги.
Мисля, че строят вертепи с шепи, жадни за пари.
Не важи за тях лъжата. Тя е блудната жена.
Тя не става от кревата и не шета из дома.
Пие само бяло вино и се храни с чеверме.
Утре влезеш ли в казино, тя ще бъде крупие.
Носи само стари дрехи и живее за пари.
Те са нейната утеха, но не спира да боли!
Пред чинията с храната и страха, че ще умрем,
премълчаваме лъжата – и се храним на корем!
© Димитър Драганов All rights reserved.
