Портрет на лъжата

Feb 6, 2021, 7:54 AM

Poetry

146 0 3

Пред чинията с храната и страха, че ще умрем,
ние пеем за душата и във вярност се кълнем.
Всеки жест ни доближава до човешките съдби,
но злина ни отчуждава и стена – бетон – строи.

Хора хладно подминават болката на своя брат.
Рядко те се появяват – колкото да не заспят,
и усмихват се нелепо в неуместните шеги.
Мисля, че строят вертепи с шепи, жадни за пари.

Не важи за тях лъжата. Тя е блудната жена.
Тя не става от кревата и не шета из дома.
Пие само бяло вино и се храни с чеверме.
Утре влезеш ли в казино, тя ще бъде крупие.

Носи само стари дрехи и живее за пари.
Те са нейната утеха, но не спира да боли!
Пред чинията с храната и страха, че ще умрем,
премълчаваме лъжата – и се храним на корем!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

генек (Георги Коновски)

2021-02-06T15:30:11+02:00

Харесал.
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-02-06T11:00:40+02:00

Силен отрезвяващ стих! Исав си е продал първородството за една паница леща. Битие Глава 25 Стих 29-34
mislitel (Георги Каменов)

2021-02-06T10:54:42+02:00

Много човешки пишеш. С гражданска поезия и плам.
Поздравявам те.