Nov 8, 2021, 12:39 PM

Портрет на Старата Дама

  Poetry
870 0 2

В прашния ъгъл
на Старата Дама
отивам.
Дето мъглите
със шаловете завиват
къщи,
подстригани паркове,
пищни хотели.
Цветни  табелки,
указват
къде да намериш
място за паркинг.
Гаров часовник

сбира под кулата

дрога,

цигари,

разбойници,

негри,

туристи,
арабки,

с малки дечица,

пъстри забрадки,

буйни бради

и плешивци...

Има ги даже

и нашите

български турци.

Плътно гъмжило

сред какафонията

от звуци -

пъплят редиците,

сякаш мравуняк изпуснат.

 

Старата Дама Европа

изсмуква ги с устни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...