Последен влак
Тихо тръгваш с последния влак…
Аз не искам да плача, но ето...
Виж, отронва се първа сълза,
после втора и трета след нея.
Ти изтриваш сълзите ми нежно,
както вечно добър с мен си бил
и протягаш ръка за последно.
Не, не тръгвай, при мен остани!
Уморих се да махам за сбогом
на приятели мои добри.
Уморих се сама да оставам, без приятели
в тежките дни.
Зная, някога пак ще се срещнем.
Но, боли ме, така ме боли!
Ще прошепнем вълшебните думи:
"Слънце мое, добре ли си ти?"
Влакът бавно потегля в нощта...
Ти си вътре и няма да слезеш -
само във филмите става това,
само в тях има нещо вълшебно.
Ти си тръгна с последния влак.
Аз отново останах сама…
© Светла Кунчева All rights reserved.
