Самотна, като в майчина утроба,
мъглата нежно ме обвива.
Преброждам улици,
броя бездомни часове.
Крия се от мислите си.
До поредното завръщане.
Реката мръзне, а под моста
забивам пирони в тишината.
От скука неделята спира.
Навярно ще се завърнеш.
Чакам те
на другия
край на земята...
© Яна All rights reserved.