Защо се изправи пред всички и с пръст ме посочи?
Капе мълчание, в срички, с коварни въпроси.
Стиснах гласа си в юмрук, да не тръгне с крясък
Тук добротата е кът, а вините са влакът,
Дето потегля напред, по неравните релси
Жълтее ръждата от теб, и приличат на белези
Раните дето, до счупване, мъчат основите
грехът в зачатие чака да мине през волята.
Защо се изправи пред мен и с пръст ме посочи?
И без това аз съм обречена на край преди точката,
Вината тежи непосилно в душата на грешника
Гарите тихо се сливат с дъха ми - последния.