Посвещение
Последен звънец – на раздялата знака,
във нас ще издялка ли спомени живи?
Големи сме вече и долу ни чакат.
Изпращат ни тъжни дори и моливи.
Небето е синьо, а ние сме смели.
Отлитаме бързо, дори да боли.
От вашите думи умения взели,
врабчетата станаха диви орли.
Помнете класа си, когато го няма.
Бъдете на всички опора една.
Крепете доброто със сила-стомана.
Защото светът е голяма беда…
Звънеца последен беляза и края.
Отлитаме смело, със спомен за вас.
Когато настъпи петнайсети, зная,
с крила ще летите за новия клас.
© Димитър Драганов All rights reserved.
