Познах ръцете ти, прегръщал си ме с тях,
и пръстите ти, галещи ме вещо,
познах и твоя сладък аромат,
на мускус, страст и още нещо.
Познах очите ти, отглеждал си ме в тях,
и в тях съм преоткривала вселени,
в зелено се изпивахме до грях,
и кехлибарено се сливахме, нетленни.
Познах и устните ти, ваел си ме с тях,
изпълваше душата ми с целувки,
посипваше смеха ми с звезден прах,
а аз блестях, пропита със милувки.
© Неземна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви! Много сте мили