Jul 20, 2015, 7:00 PM

Позволи ми

  Poetry » Love
1K 0 2

Ще ми се да вляза там,

където да опитам 

цялата повърхност.

Ще ми се да седна на бордюра,

близо до смеха и теб,

любовна лудост,

ще ми се с ръка трепереща 

да скубя плявата,

тревата и суетната оскъдност,

и когато всичко чисто е,

и просто,

да се Любим,

Любим,

Любим

без принуда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...