Спомен, затворен в кутия.
За малко оставен на рафта:
„Аромат, впит в пожълтяла хартия,
опитах и от тебе тайно да скрия.”
Запечатани в плик без подател,
тихият глас и погледът див.
разказват за онзи приятел,
с когото всеки ден тъй бе щастлив.
Усмихва се някой зад прашната рамка,
на плочата навярно зави й се свят,
а на грамофона металната сянка
изгубила е вече всеки свой цвят.
До сивите кутии картонени,
до залезите (все още) недогонени,
ще поставиш ли и мене на рафта,
натежал от прах и забравени спомени?
© Пламена Недялкова All rights reserved.