Mar 16, 2012, 3:18 AM

Прах и забравени спомени 

  Poetry » Love
579 0 0

Спомен, затворен в кутия.    

За малко оставен на рафта:

„Аромат, впит в пожълтяла хартия,

опитах и от тебе тайно да скрия.”

 

Запечатани в плик без подател,           

тихият глас и погледът див.  

разказват за онзи приятел,

с когото всеки ден тъй бе щастлив.                    

 

Усмихва се някой зад прашната рамка,          

на плочата навярно зави й се свят,

а на грамофона металната сянка

изгубила е вече всеки свой цвят.

 

До сивите кутии картонени,  

до залезите (все още) недогонени,  

ще поставиш ли и мене на рафта,

натежал от прах и забравени спомени?

© Пламена Недялкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??