Jul 18, 2008, 3:47 PM

Празник 

  Poetry » Love
3069 9 25
Когато си в беда, когато страдаш,
аз винаги заставах зад гърба ти.

Дочаках я - голямата награда -
да чуя тихото: "Благодаря ти!"
И бях щастлива, че за теб ме има!
Че в бурите държахме си ръцете.
Че чувствах се желана и любима.
Е, нищо, че не ми поднесе цвете...
Но днес е празник. Той събира всички.
А в празник най-добре се осъзнава,
когато самотата те притисне,
илюзиите как се изпаряват.
Да, вярно е, бедите ни сплотяват.
Но искам в миговете най-красиви
до рамото ти да вървя тогава -
уверена, и горда, и щастлива.

Не искам много. Просто искам всичко!
Такава съм.
Отломки не сглобявам.
Не можеш ли докрай да ме обичаш,
тръгни надясно. А пък аз - направо.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??