Стигнах онзи предел,
където мразът пари,
трапчинките ми са застинали,
мислите – безпощадни
и мълчанието е толкова красноречиво,
че се превърнах в гладен кратер,
който поглъща обоселите истини на помъдряването...
Свистят край мене мислите променливи...
със шумно ветровито вдишване...
с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои
и глухи остатъци от нахапана тишина...
Солта по ресниците ми изгори ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up