Apr 4, 2021, 12:01 AM

Предел

1.1K 1 4

Стигнах онзи предел,

където мразът пари,

трапчинките ми са застинали,

мислите – безпощадни

и мълчанието е толкова красноречиво,

че се превърнах в гладен кратер,

който поглъща обоселите истини на помъдряването...

Свистят край мене мислите променливи...

със шумно ветровито вдишване...

с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои

и глухи остатъци от нахапана тишина...

Солта по ресниците ми изгори

и последните цветни нюанси.

Вече не се познавам...

Бодлива съм.

Нищо не ме боли.

Сиво е... Дори не е студено...

Безчувствена ли съм?

Това е границата...

 

© Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро да е утрото ви!
    Все си повтарям: "Когато всичко отива по дяволите, ти не отивай с тях." Такива неща. Благодаря ви, че спирате при мен.
  • Свистят край мене мислите променливи...
    със шумно ветровито вдишване...
    Страхотни сравнения!
  • "Сиво е... Дори не е студено...
    Безчувствена ли съм?
    Това е границата..."

    Това състояние ми е познато от векове. Ала то не е границата, защото всъщност граница няма. Това е само точка на сгъстяване. Но има и още много други такива. Дори безбройно много. Интересен стих, плод на своеобразна емоционално-ментална равносметка, който обогатява читателя със сравнение,
    касаещо собствените му преживявания. Поздравление, Павлина!
  • "с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои

    и глухи остатъци от нахапана тишина..."

    !!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...