Предел
Стигнах онзи предел,
където мразът пари,
трапчинките ми са застинали,
мислите – безпощадни
и мълчанието е толкова красноречиво,
че се превърнах в гладен кратер,
който поглъща обоселите истини на помъдряването...
Свистят край мене мислите променливи...
със шумно ветровито вдишване...
с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои
и глухи остатъци от нахапана тишина...
Солта по ресниците ми изгори
и последните цветни нюанси.
Вече не се познавам...
Бодлива съм.
Нищо не ме боли.
Сиво е... Дори не е студено...
Безчувствена ли съм?
Това е границата...
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Свистят край мене мислите променливи...
със шумно ветровито вдишване...
Страхотни сравнения! -
"Сиво е... Дори не е студено...
Безчувствена ли съм?
Това е границата..."
Това състояние ми е познато от векове. Ала то не е границата, защото всъщност граница няма. Това е само точка на сгъстяване. Но има и още много други такива. Дори безбройно много. Интересен стих, плод на своеобразна емоционално-ментална равносметка, който обогатява читателя със сравнение,
касаещо собствените му преживявания. Поздравление, Павлина! -
"с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои
и глухи остатъци от нахапана тишина..."
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Все си повтарям: "Когато всичко отива по дяволите, ти не отивай с тях." Такива неща. Благодаря ви, че спирате при мен.